Тревожността има много лица. Макар че всички тревожни разстройства споделят общата нишка на прекомерното безпокойство, всяко от тях се проявява по различен начин и има свои характеристики, проявления и предизвикателства. Разпознаването на конкретния вид тревожност, с който се борите, е ключова стъпка към ефективното справяне. В тази статия ще разгледаме основните видове тревожни разстройства, техните предупредителни знаци и кога е време да потърсите помощ.
Генерализирано тревожно разстройство (ГТР)
Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с постоянно, прекомерно безпокойство за множество аспекти от ежедневието. Хората с ГТР се тревожат за здравето си, финансите, работата, семейството и дори за дребни ежедневни задачи. Те често описват чувството като „постоянен фонов шум от безпокойство“, който никога не спира.
Ключовата характеристика на ГТР е, че тревожността не е свързана с конкретна ситуация. Тя е без ясен обект и обхваща практически всички сфери на живота. Хората с ГТР често се описват като „вечно притеснени“ и трудно могат да се отпуснат, дори когато обективно нямат причина за безпокойство.
Предупредителни знаци за ГТР:
- Усещане за постоянна тревога, което присъства през по-голямата част от дните в продължение на поне шест месеца;
- Трудност при контролиране на тревожните мисли;
- Мускулно напрежение, особено в раменете и врата;
- Проблеми със съня: трудно заспиване или неспокоен сън;
- Раздразнителност и лесна уморяемост;
- Затруднена концентрация или чувство, че „умът се изпразва“.
Социална фобия (Социално тревожно разстройство)
Социалната фобия надхвърля обичайната срамежливост. Тя представлява интензивен страх от социални ситуации, в които човек може да бъде оценяван, наблюдаван или унизен от другите. Този страх е толкова силен, че може напълно да блокира човек в социални ситуации.
Хората със социална фобия не просто се притесняват преди презентация. Те могат да прекарат седмици в мъчително предварително безпокойство, да изпитват физически симптоми като гадене и треперене при самата мисъл за социално събитие и да анализират всяка своя дума и жест дълго след приключване на социалното взаимодействие.
Предупредителни знаци:
- Интензивен страх от ситуации, в които може да бъдете наблюдавани или оценявани;
- Избягване на социални събития, което ограничава личния и професионалния живот;
- Физически симптоми в социални ситуации: зачервяване, изпотяване, треперене на гласа;
- Отново и отново си преигравате в главата какво сте казали или направили, след като сте били с други хора;
- Страх от това да „направите нещо неловко“ или да бъдете отхвърлени.
Паническо разстройство и паник атаки
Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се, неочаквани паник атаки. Паник атаката е епизод на внезапен, интензивен страх, който достига своя пик за минути и е придружен от множество физически симптоми: ускорено сърцебиене, задух, болка в гърдите, замаяност, изтръпване, гадене и чувство на нереалност.
Един от най-характерните аспекти на паническото разстройство е „страхът от самия страх“. След като човек преживее паник атака, той започва да се страхува от следващата. Този страх на постоянно очакване, може да бъде не по-малко парализиращ от самата атака и често води до значително ограничаване на ежедневните дейности.
Предупредителни знаци:
- Повтарящи се епизоди на внезапен, интензивен страх с физически симптоми като учестен пулс, сърцебиене, замайване;
- Постоянно безпокойство за предстояща паник атака;
- Промени в поведението заради страх от атаки (избягване на определени места или дейности);
- Чувство, че „полудявате“ или че ще умрете по време на атака.
Агорафобия
Агорафобията е тревожно разстройство, при което човек изпитва интензивен страх от ситуации, от които трудно може да избяга или в които не може да получи помощ, ако получи паник атака. Противно на разпространеното заблуждение, агорафобията не е просто страх от открити пространства. Тя може да включва страх от използване на обществен транспорт, от открити или затворени пространства, от стоене на опашка или сред тълпа, от излизане от дома без придружител.
В тежките случаи агорафобията може да доведе до пълна изолация, при която човек не е в състояние да напусне дома си. Това е едно от най-инвалидизиращите тревожни разстройства, защото постепенно стеснява жизненото пространство на човека до степен, която сериозно нарушава качеството на живот.
Предупредителни знаци:
- Страх или избягване на обществен транспорт, открити пространства, затворени пространства, тълпи или излизане от дома сам;
- Чувство на безпомощност или усещане, че сте в капан в определени ситуации;
- Нужда от постоянен придружител при излизане навън;
- Постепенно ограничаване на местата, които посещавате.
Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с два основни компонента: обсесии (натрапливи, нежелани мисли, образи или импулси) и компулсии (повтарящи се поведения или ментални ритуали, извършвани с цел намаляване на тревожността, причинена от обсесиите).
ОКР е отвъд обичайното поддържане на ред. Натрапливите мисли при ОКР са дълбоко тревожни и неконтролируеми. Те могат да включват страхове от замърсяване, от нараняване на себе си или другите, от богохулство или неприемливи сексуални образи. Компулсиите (действията), като многократно миене на ръце, проверяване, броене или мислени ритуали, могат да отнемат часове от деня.
Предупредителни знаци:
- Повтарящи се, натрапливи мисли, които причиняват значително безпокойство;
- Ритуални действия, които се чувствате принудени да извършвате;
- Осъзнаване, че мислите и поведенията са прекомерни, но невъзможност да ги спрете;
- Значително време, прекарано в обсесии и компулсии (често повече от час на ден).
Кога да потърсите помощ
Тревожните разстройства са сред най-разпространените психични разстройства и засягат приблизително 1 на всеки 4 души в даден момент от живота им. Въпреки това много хора не търсят помощ, защото смятат, че трябва да се справят сами, или защото не осъзнават, че това, което изпитват, има име и лечение.
Потърсете професионална помощ, ако:
- Тревожността ви пречи на работата, отношенията или ежедневните дейности;
- Употребявате алкохол, медикаменти или други субстанции, за да се справите с безпокойството;
- Симптомите продължават повече от две-три седмици и не намаляват;
- Имате мисли за самонараняване или самоубийство;
- Изпитвате чувство на безнадеждност и безпомощност.
Тревожните разстройства се повлияват добре от лечение. Психотерапията, а в някои случаи и медикаментозното лечение, могат значително да подобрят качеството на живот. Първата стъпка е да разпознаете какво преживявате, а втората е да потърсите подкрепа. Да потърсите помощ не е признак на слабост, а на отговорност към себе си и близките ви.
В следващата статия от нашата серия ще се фокусираме детайлно върху паник атаките: какво точно се случва в тялото ви по време на атака и какви конкретни техники можете да използвате, за да се справите в момента.
